Астана, градът, известен със своите сурови зими и репутация на една от най-студените столици на планетата, днес се сблъсква с неочаквана и жестока реалност. Лятото още не е приключило, но жителите на казахстанската столица вече преживяха две рекордно горещи вълни, които промениха представата за климата в региона.

Статистиката е alarmiraща: на 14 юли термометрите отбелязаха 39,5°C, което напълно разбити рекорда от преди 34 години. Само няколко седмици по-рано, през юни, градът отново постави нов рекорд от 36,8°C. Докато Астана се бори с горещините, южните части на Казахстан изживяват истински ад с температури, достигащи между 45°C и 48°C.

Този климатичен шок не е просто временна аномалия, а се превръща в социално явление. В социалните мрежи се разпространяват видеоклипове от южните области, в които местните жители буквално пържат яйца върху нагряните от слънцето повърхности – стряскащ визуален символ на екстремнотото затопляне.

Здравните рискове обаче са далеч от забавните клипове. Според данни на UNICEF, близо три четвърти от територията на страната са изложени на климатични опасности. Световната банка предупреждава, че ако не бъдат предприети спешни мерки за адаптация, смъртността от горещини в Централна Азия и Европа може да се утрои до 2050 година.

Системните пропуски в Казахстан са очевидни. Министерството на здравеопазването признава, че страната няма единен национален индикатор за смъртност, причинена от горещини, нито пълноценен план за действие, съгласуван с препоръките на СЗО. Доктор Ханс Хенри Клуге от СЗО подчертава, че Централна Азия е в критична ситуация и правителствата трябва да действат сега, за да намалят излишната смъртност, която в страни с подходящи планове се редуцира с около 25%.

Глобалният тренд е безпощаден: Казахстан се затопля по-бързо от средното ниво в света. 2025 година вече е записана като най-топлата в историята на страната. Това води до каскада от екологични бедствия – от засиленото risking на горски пожари и суша до преждевременното топене на снеговете, което обърква управлението на водните ресурси.

Най-тревожният сигнал идва от ледниците, които от 1950 г. са загубили между 14% и 30% от масата си. Макар в момента това да увеличава речните потоци, експертите предупреждават, че веднъж изчерпани, резервите ще доведат до катастрофален недостиг на вода в басейните на реките Сир Даря и Или. За страна, която е един от водещите износители на пшеница, това е пряка заплаха за продоволствената сигурност не само на национално, но и на регионално ниво.