Зависимостта от тесния пролив Ормуз се превърна в стратегически кошмар за големите производители на нефт. С цената на Брент, която отново докосна прага от 100 долара за барел, стана ясно, че разчитането на един единствен морски коридор, през който преминава петината от световния нефт, е твърде рисковано. В резултат на това се стартира мащабна кампания за изграждане на алтернативни пътища за износ, които да заобиколят тази опасна точка.

Саудитска Арабия и ОАЕ вече използват своите „предпазни клапани“, но те са на предела на възможностите си. Саудитският тръбопровод „Изток-Запад“, който пренася суров нефт до Янбу на Червено море, и пристанището Фуджейра в Оман са критични точки, които в момента работят с пълен капацитет. За да разшири възможностите си, Абу Даби инвестира 3 милиарда долара в нов 300-километров тръбопровод към Фуджейра, чието завършване се очаква през 2027 година.

Пренасочването към Червено море обаче не е без опасности. Регионът е обект на постоянни заплахи от хутистките бунтовници, които вече удариха танкерите „Енцелия“ и „Лайла“. Това подчертава парадокса на ситуацията: опитите да се избегне блокадата на Ормуз водят към други нестабилни зони като пролива Баб-ел-Мандеб, който е жизненоважен за 12% от световната търговия и е изложен на постоянни рискове от атаки с дронове.

Ирак, чийто бюджет зависи почти изцяло от нефтните експорти, предприема най-радикалните стъпки за промяна на своята логистика. Премиерът Али ал-Зайди сключи мащабни споразумения за 60 милиарда долара с американски гиганти като ExxonMobil, Shell и Halliburton. Ключовият проект включва възстановяване на тръбопровода от Киркук до сирийското пристанище Банияс, а също така се обмисля нов маршрут от Басра до йорданското Акаба, с цел Ормуз да се превърне в второстепенен вариант за Багдад.