През последното десетилетие ставаме свидетели на тревожен феномен – масов отказ от цивилизационни норми и възход на антиинтелектуализма. В едно общество, в което разумните гласове остават в сянка, а шумните и неподготвените заемат предните редици, се очертава ерозия на самата същност на държавността.

Този процес, често наричан „какистокрация“ – от гръцките думи за „най-лош“ и „власт“, описва управлението на най-недостойните. Това е пряката противоположност на меритокрацията. Паралелно с това наблюдаваме и феномена „меритоцид“, който представлява целенасоченото елиминиране на способните и честни личности от публичния живот.

Защо какистокрацията процъфтява?

В основата на това глобално бедствие стои популизмът. Избирателите все по-често са принудени да избират не между достойни алтернативи, а между различни нюанси на манипулацията. Управляващият елит, превърнал оцеляването си във властта в единствена цел, използва корупцията и разграбването на ресурси като механизми за заемане на управленски позиции. В тези системи медийната свобода е задушена, а всяко несъгласие се посреща с репресии.

Пътят към спасението

Според мнозина анализатори единственият път за излизане от тази спирала е социалната солидарност и драстичното повишаване на качеството на образованието. Без преоценка на моралните ценности и осъзнаването, че кражбата не е „просто бизнес“, а престъпление, системата ще продължи да произвежда същите резултати, независимо кои лица стоят на върха.

Преди да отидем до урните, е важно да познаваме речника на тези изкривени управления – от клептокрацията на крадците до плутокрацията на богатите. Разбирането на тези форми на власт е единственият ни щит срещу плъзгането към още по-дълбок обществен колапс.