Представете си, че докато спите, един невидим наблюдател анализира всяко движение на вашия ум, за да определи колко „стар“ е той всъщност. Точно това постигнаха учени от Калифорнийския университет и Медицинския център „Бет Израел Дийкънес“, създавайки модел с изкуствен интелект, който разчита биологичния часовник на мозъка ни по време на нощния покой.

Вместо да се опират на традиционните показатели за качеството на съня, технологията се фокусира върху микроскопичните електрически сигнали – делта-вълните и т.нар. „сонни вретена“. Тези фини промени в мозъчната активност, регистрирани чрез електроенцефалография, разкриват дали органът функционира като на човек с вашата хронологична възраст или е започнал да остарява по-бързо от очакваното.

Резултатите са тревожни, но изключително важни за ранната превенция. Установено е, че всяко десетилетие „изкуствено“ стареене на мозъка повишава риска от развитие на деменция с близо 39 на сто. Това превръща нощния сън в истински прозорец към бъдещето на нашето когнитивно здраве, като моделът служи като ценен инструмент за ранно предупреждение.

Мащабът на изследването, публикувано в научното списание JAMA Network Open, е впечатляващ – проследени са над 7100 души на възраст от 40 до 94 години в продължение на период между 3,5 и 17 години. Данните показват, че дори след отчитане на генетични фактори като APOE ε4, както и навици като тютюнопушенето и физическата активност, разликата в „възрастта на мозъка“ остава значим индикатор.

Макар инструментът все още да не поставя окончателна диагноза, той отваря вратата към бъдещето, където носимите устройства в дома ни ще ни предупреждават за рисковете, преди симптомите да се появят. Важно е обаче да помним, че няма магическо хапче за здравето на мозъка – поддържането на нормално тегло и редовното движение остават най-добритете защитници срещу проблеми като сънната апнея, която нарушава кислородното снабдяване на организма.