Представете си, че разхождате се из високопланинските райони на Папуа Нова Гвинея и изведнъж се сблъсквате с фигури, които приличат на живи призраци. Тези същества, покрити с бледа бяла кал и носещи гротескни маски с изпъкнали очи и дълги зъби, са известни като „Калните хора“ от Асаро. В ерата на социалните мрежи те станаха истински сензация, привличайки приключенци от целия свят.

Легендата разказва за драматичното им начало. Според местните предания, група воини, победени в битка, са били принудени да бягат и да се скрият край река Асаро. Там те са се потопили в светлата кал на брега, което е променило външността им. Когато враговете им ги са открили, те са изглеждали като страховити духове, което е предизвикало паника сред противниците и е довело до неочаквана победа.

Научният поглед обаче предлага по-сложна картина. Антрополозите смятат, че тази традиция е еволюция от по-стари практики. Една от тях е „бакиме“ – използването на бял сок от дървета за маскиране на лицето, за да не бъде разпознат нападателят. По-късно се появява и „гиритувай“, при която се използват рамки от бамбук и торби, покрити с кал, за извършване на тайни атаки или отмъщения.

Съществуват и по-куриозни истории. Едната разказва за мъж, който, лишен от традиционен сватбен костюм, решил да се облече с маска и кал, което буквално е разпънало гостите на сватбата. В регионалния контекст на Папуа Нова Гвинея боите с тяла, покрити с въглища, или използването на глина при траур, са били общи практики, които вероятно са повлияли на стила на Асаро.

Превръщането на тези ритуали в публично зрелище започва през 1957 г. по инициативата на Руипо Окорохо за местно земеделско изложение. Вместо прости маски, общността създала сложни и плашещи образи, за да демонстрира наследството си. Така се раждат „холоса“ – изпълнители, които приличат на призраци и пленяват публиката с мистичните си танци.

С течение на времето обликът на Калните хора продължил да се променя, за да бъде по-привлекателен за туристите. Маските, първоначално от бамбук, започнали да се изработват от корени на банани, а по-късно и от глина. Дори израженията им еволюирали – от чисто заплашителни към по-разнообразни емоции, включително и усмивки.

Днес тези впечатляващи фигури не са воини, а културни посланици. Техните представяния носят доход и внимание на местното население, превръщайки древните митове в устойчив туристически продукт. Това е невероятен пример за това как една традиция може да се адаптира, за да оцелее в модерния свят.

@katie.caf.travel

Exploring the sacred war cave of the Asaro Mudmen. During times of intense tribal warfare around 50 years ago, the Mudmen would hide out in this exact spot. Dressed to look like terrifying spirits, they would use this cave to plan their battle strategies and call upon spirits for victory in war. It takes four flights and seven buses to get here, but getting the pants scared off of you by the Asaro Mudmen is entirely worth the trek. #papuanewguinea #tribes #asaromudmen #PNGtribes #katiecaftravel

♬ original sound – Katie Caf