Световната политическа сцена стана свидетел на нов, изпълнен с противоречия обрат след изтичането на подробности за рамковата сделка между САЩ и Иран. Докато Вашингтон търси стратегическа стабилност, Техеран се опитва да представи този документ не като компромис, а като окончателно доказателство, че ислямската република е надживяла натиска на Белия дом.

Ключов играч в тази стратегия остава Корпусът на стражите на ислямската революция (КСИР). Командирът на силите “Кудс”, Есماعил Каани, с първото си публично appearance от месеци, изпрати ясен сигнал: контролът над стратегическия пролив Баб-ел-Мандеб остава в ръцете на съюзниците на Иран, включително Хизбула и хутите. Това е напомняне, че дори при отварянето на Хормуз, Техеран разполага с инструменти за глобален натиск чрез своята мрежа от съюзници в региона.

Вътрешното напрежение в Иран обаче е осезаемо. Анализи сочат, че висшето ръководство на КСИР, водно от Ахмад Вахиди, е използвало блокадата на Хормуз, за да укрепи своята власт над политическите съперници. Докато гражданското ръководство се стремеше към бързо икономическо възстановяване чрез споразумение, военните в КСИР настояваха за по-жестък курс, което превърна преговорите в арена за вътрешна борба за влияние.

За консерваторите в Техеран ситуацията е част от мащабна “хибридна война”. Ебрахим Резаи от парламентарния комитет по национална сигурност подчертава, че сделката е “небалансирана” и не зачита всички червени линии на страната. Този дискурс се развива на фона на траура по аятолах Али Хаменей, чиято смърт след американско-израелски удари на 28 февруари остава дълбока рана и мотив за по-нататъшно укрепване на режимната структура.

Основният фокус на държавната пропаганда ще бъде липсата на клаузи за смяна на режима или политически реформи. Вместо това, акцентът ще падне върху икономическите ползи: облекчаване на санкциите, възобновяване на износа на петрол и освобождаване на замразени активи. Първите танкери, преминали през Хормуз след обявяването на решението на Тръмп, вече се използват като символ на този икономически триумф.

От друга страна, скептицизмът остава висок. Реза Пахлави, водещата фигура на опозицията в изгнание, отрича възможността за траен мир, твърдейки, че режимът в Техеран е ненадежден и ще продължи да сее нестабилност. В същото време вицепрезидентът на САЩ, Джей Ди Ванс, изясни, че целта на Вашингтон не е инсталиране на ново правителство, а конкретното спиране на ядрената програма на Иран.

Финалният изход остава неопределен. Доналд Тръмп поддържа своята характерна стратегия на натиск и неопределеност, заявявайки, че ако условията на меморандума не му допаднат, ще се върне към военните удари. С добавеното недоволство на Израел, който счита сделката за твърде бърза и опасна, следващият 60-дневен прозорец за преговори ще бъде изключително критичен за бъдещето на Близкия изток.