Кавалът не е просто инструмент, а глас, който понякога трябва да изпраща най-близките ни. За Теодосий Спасов музиката се превърна в единствения начин да се сбогува с майка си, следвайки старата традиция на Добруджа, при която мелодиите придружават душата в последния ѝ път на земята.

Този момент е бил изпълнен с неописуема болка, тъй като изпълнението е станало по молба на баща му. Свирейки любимата песен на майка си през сълзи, музикантът е преживял един от най-тежките емоционални моменти в живота си, превръщайки тъгата в звуци.

Съдбата обаче е била жестока, и само шест месеца по-късно Спасов е трябвало да изпрати и баща си. Тогава обаче емоцията е била толкова силна, че силите му за свирене са изчезнали, оставяйки го в пълна тишина пред лицето на загубата.

Едно от най-въздействащите преживявания на кавалджията се случва в Пловдив, където той научава за смъртта на баща си точно преди началото на концерт. Вместо да отмени събитието, той решава да свири за него, вярвайки, че това е точното желание на родителя му.

В кулминацията на вечерта, Спасов е помолил публиката да извика името „Спас“, превръщайки концерта в колективен ритуал на помин и спомен, преди зрителите изобщо да разберат за трагедията.

За Теодосий музиката е нещо божествено, което надхвърля човешките страдания. Той вярва, че чрез нея човек може да пътува в духовен свят и че тя е най-силното лекарство в най-мрачните моменти на човешкото съществуване.