Диалогът между Вашингтон и Техеран остава възможен, а скорошното двуседмично примирие е поредното доказателство за това, смята арабистът проф. Владимир Чуков. В коментар пред медиите той посочи, че рязката промяна в тона на администрацията на Доналд Тръмп е дошла в последния възможен момент – броени минути преди изтичането на ултиматума за отваряне на Ормузкия проток.

Разминаващи се стратегии

Според проф. Чуков, съюзниците имат коренно различни приоритети. Израел се стреми към пълна смяна на политическата система в Иран, разглеждайки я като екзистенциална заплаха. За разлика от тях, САЩ са фокусирани основно върху ограничаването на оръжията за масово поразяване, което е централна тема в тяхната външнополитическа доктрина.

Китайската следа

Най-важният акцент в анализа на експерта е ролята на Пекин. Въпреки че САЩ изглеждат като основен преговарящ, Китай действа като истинският гарант за оцеляването на режима в Техеран. Причината е чисто икономическа: около 80% от иранския износ на петрол е насочен към китайския пазар.

Проф. Чуков припомни и мащабното стратегическо споразумение между двете страни, подписано преди пет години, на стойност 450 милиарда долара за срок от четвърт век. Именно позицията на Китай ще бъде решаваща за това дали настоящото примирие ще доведе до траен мир или ще бъде само кратка почивка преди следващата ескалация на напрежението.