Иранската икономика е потисната от тежка дигитална блокада, която вече продължава 82 дни. Загубите за държавата са стряскащи, надхвърляйки 1 милиард долара, докато правителството остава мълчаливо относно това кога ще бъде възстановен пълният достъп до глобалната мрежа.

Вместо равнопоставеност, в страната се е установила истинска кастова система за достъп до информация. На върха е т.нар. „бял интернет“ – напълно нефилтриран достъп, запазен почти изцяло за висшите държавни служители и малък брой одобрени журналисти, които са получили това привилегийно право чрез Министерството на културата.

Следва нивото „Internet Pro“, предназначено за бизнесмени, лекари и академици. Докато те имат ограничен достъп до няколко международни платформи на цена от около 0.20 евро на гигабайт, обикновените граждани са принудени да плащат над 12 пъти повече за скъпи VPN услуги, за да останат свързани със света.

Финансовият удар е най-силен за малките търговци, които разчитат на социалните мрежи за своите продажби. Много от тях, които не се квалифицират за професионалния интернет, просто фалират, а големи платформи за електронна търговия като Digikala са принудени да съкращават персонал поради драстичния спад в оборота.

Ситуацията разкрива дълбок политически парадокс. Докато президентът Масуд Пезешкиан заявява, че се противопоставя на дискриминацията, системата за разслояване е одобрена от Съвета по национална сигурност, което подчертава ограничената реална власт на президента в сравнение с върховните органи на страната.