1. Ейбрахам Линкълн е бил изключително опитен борец, преди да се отдаде на политиката и да стане президент на САЩ. Дълго преди да подпише Прокламацията за еманципация, високият над 190 сантиметра Линкълн е бил истинско страшилище на тепиха в Илинойс. Той е участвал в над 300 официални мача и се твърди, че е претърпял само една загуба в продължение на цели 12 години активна спортна кариера. Линкълн дори е включен в Националната зала на славата на борбата в САЩ заради своите впечатляващи постижения. Неговата физическа сила и способност да поваля противници са му помагали да печели уважение сред грубите заселници в граничните райони. Този спортен дух и издръжливост по-късно се оказват решаващи по време на Гражданската война, когато Линкълн трябва да прояви непоколебима воля. Малцина днес си представят „Честния Ейб“ в ролята на професионален атлет, но неговото минало на борец е важна част от неговия легендарен и силен характер.

2. Крал Луи XVI е бил обсебен от ключарството и механиката, което често го е разсейвало от държавните дела на Франция. Докато страната му е била на ръба на мащабна революция, монархът е прекарвал часове в своята тайна работилница във Версай, където е изработвал сложни ключалки и прецизни механизми. Неговият личен учител по занаят е бил майсторът Гамен, а Луи XVI е намирал истинско спокойствие в тишината и прецизността на металообработването. Много историци смятат, че тази негова страст е била форма на бягство от тежките отговорности на короната и сложните интриги в кралския двор. За съжаление, неговата пълна отдаденост на хобито му е попречила да разбере навреме сериозността на политическата криза. Дори в последните си дни Луи XVI е проявявал технически интерес към детайлите на гилотината, която по-късно слага край на живота му по време на Революцията.

3. Уинстън Чърчил е намирал утеха и психическо спокойствие в зидането на тухлени стени в личното си имение Чартвел. Британският премиер, известен със своята желязна воля по време на Втората световна война, е бил официално сертифициран член на профсъюза на строителите. Чърчил е построил със собствените си ръце голяма част от градинските стени и дори малка къщичка за децата си в свободното си време. За него физическият труд е бил най-доброто лекарство срещу депресията, която той често е наричал своето „черно куче“. Докато е редял тухла след тухла, той е обмислял своите велики речи и стратегически планове за бъдещето на Британската империя. Това хоби показва една по-земна страна на великия държавник, който не се е страхувал да изцапа ръцете си с кал и цимент в името на творчеството и вътрешния си мир.

4. Гениалният изобретател Никола Тесла е изпитвал необикновена и дълбока привързаност към гълъбите в парковете на Ню Йорк. В по-късните години от своя живот Тесла е прекарвал по-голямата част от времето си навън, хранейки птиците и дори лекувайки ранени екземпляри в хотелската си стая. Той е твърдял пред свои приятели, че обича една конкретна бяла гълъбица повече от всичко на света, описвайки връзката им като почти мистична. Тесла е харчил значителни суми от скромните си средства за специална храна и грижи за птиците, дори когато самият той е бил в тежко финансово положение. Тази негова странност често е била приемана за признак на лудост от съвременниците му, но за Тесла гълъбите са били по-верни приятели от хората. Неговата изолация и фокус върху тези създания разкриват трагичната самота на един от най-големите умове в модерната история.

5. Писателката Агата Кристи е била една от първите британки, които се научават да карат сърф, докато пътува в Южна Африка и Хаваи. През 1922 година известната авторка на криминални романи придружава съпруга си Арчи Кристи на световно турне за популяризиране на Британското имперско изложение. В Кейптаун тя открива страстта си към вълните, а по-късно в Хонолулу става истински майстор на сърфирането в изправено положение върху тежки дървени дъски. Кристи описва преживяването в дневниците си като „чист екстаз“ и често е прекарвала целия ден в океана, въпреки неудобните вълнени бански костюми от онази епоха. Това приключенско хоби контрастира рязко с имиджа ѝ на тиха и консервативна дама, създаваща сложни мистерии в английската провинция. Нейната смелост да се изправи пред огромните вълни е доказателство за нейния несломим дух и голяма любов към природата.

6. Американският президент Андрю Джаксън е притежавал папагал на име Пол, който е трябвало да бъде изгонен от погребението му заради псувни. Джаксън е бил известен в политическите среди със своя буен нрав и често е използвал доста цветущ език, който неговият домашен любимец бързо е усвоил до съвършенство. По време на траурната церемония през 1845 година папагалът започнал да крещи поредица от нецензурни думи, които шокирали присъстващите официални гости и духовници. Птицата е била толкова шумна и упорита в своите „изблици“, че се е наложило да бъде изнесена принудително от залата, за да може погребението да продължи в тишина. Този инцидент остава в историята като един от най-комичните и странни моменти, свързани с Белия дом. Той също така подчертава колоритната личност на Джаксън, чието влияние се е разпростряло дори върху речника на неговия пернат приятел.

7. Бенджамин Франклин е бил страстен почитател на т.нар. „въздушни бани“, които е практикувал всяка сутрин пред отворен прозорец. Един от бащите-основатели на САЩ е вярвал твърдо, че студеният въздух е изключително полезен за здравето и помага за предотвратяване на различни инфекциозни болести. Той е прекарвал по половин до един час напълно гол в стаята си, четейки философски книги или пишейки писма, докато вятърът е циркулирал свободно около него. Франклин е смятал, че традиционните водни бани са твърде агресивни за човешката кожа и е предпочитал този по-нетрадиционен метод за ежедневно освежаване. Неговите съвременници често са били изумени от това негово виждане, тъй като по това време се е вярвало, че чистият въздух може да причини тежка настинка. Въпреки това, Франклин е останал верен на своя ритуал до края на живота си, демонстрирайки своя ексцентричен дух.

8. Кралица Виктория е имала огромна и изключително детайлна колекция от кукли, които е обличала в костюми на известни исторически личности. В детството си бъдещата владетелка на Британската империя е била доста самотна и е намирала утеха в своите над 130 дървени кукли. Заедно със своята гувернантка, баронеса Лецен, Виктория е изработвала миниатюрни копия на дрехите на оперни певци, балетни танцьори и известни придворни дами от онова време. Всяка кукла е имала свое име и е била част от сложни сценарии, които малката принцеса е разигравала в залите на двореца Кенсингтън. Тази страст към колекционирането и голямото внимание към детайла се запазват у нея и по-късно, когато тя започва да води своите подробни дневници. Колекцията от кукли днес се съхранява в Музея на Лондон и е ценно свидетелство за ранните години на една от най-могъщите жени.

9. Поетът Лорд Байрон е държал опитомена мечка в стаята си в Тринити Колидж, Кеймбридж, в знак на протест срещу строгите правила. Когато разбрал, че университетският устав изрично забранява отглеждането на кучета в общежитията, Байрон решил да намери вратичка в закона и купил мечка от пътуващ панаирен цирк. Тъй като в официалния правилник не се споменавали мечки, администрацията не е имала никакво законово основание да го принуди да се раздели с животното. Байрон често е разхождал мечката на каишка из кампуса и дори е твърдял пред колегите си, че тя трябва да кандидатства за академична стипендия. Този акт на открито неподчинение е типичен за неговия бунтарски характер и постоянното му желание да бъде в центъра на общественото внимание. Мечката се превърнала в истинска сензация и затвърдила имиджа на Байрон като най-ексцентричния поет на своята епоха.

10. Салвадор Дали е бил известен с това, че е разхождал жив мравояд на каишка по улиците на Париж, за да провокира публиката. Сюрреалистичният художник е обичал да шокира обществото не само със своите абстрактни картини, но и с личния си живот и необичайни домашни любимци. През 1969 година той е заснет от десетки фотографи да излиза от метрото с огромния мравояд, привличайки погледите на всички минувачи по булевардите. Дали е твърдял, че тези животни са изключително елегантни и притежават специална „анти-психологическа“ природа, която го вдъхновява в творчеството му. Неговата привързаност към екзотичните създания е била част от внимателно изградения му публичен образ на гений, живеещ извън рамките на нормалното ежедневие. Този акт не е бил просто каприз, а част от неговата философия, че самият живот трябва да бъде произведение на изкуството, пълно с абсурдни елементи.