Конституционният съд за пореден път доказа, че институцията отказва да влезе в политическите схеми, подготвени от задкулисието. Магистратите отхвърлиха искането за обявяване на противоконституционност на текста от Закона за съдебната власт, който ограничава мандата на временно изпълняващите функциите на тримата големи в съдебната система до шест месеца. Съдът потвърди, че Народното събрание има правото да регулира тези въпроси чрез закон.

Сблъсъкът между правото и медийната пропаганда

Въпреки ясната правна рамка, медийният кръг около олигарха Иво Прокопиев реагира с масирана дезинформационна кампания. Пропагандната машина се опита да внуши на обществото, че решението на КС автоматично означава край на мандата на Борислав Сарафов. Истината обаче е, че в текста на съдебното решение няма нито ред, който да потвърждава подобна теза, нито категоричен отговор дали ограничението важи със задна дата за вече заварените положения.

Вместо да се придържат към фактите, определени кръгове решиха да „допишат“ съдебното решение, представяйки своите амбиции за овладяване на прокуратурата като правен факт. Целта е ясна – да се осигури контрол върху институциите и да се гарантира „удобен“ прокурор, който да държи определени досиета затворени.

Защо се бърза с кадровите промени?

Натискът върху Висшия съдебен съвет цели да превърне служебната власт в инструмент за стратегически назначения. Интересен е фактът, че петима съдии в КС подписаха решението с особено мнение – същите, които гравитират около политически кръгове, стремящи се към влияние в правосъдието. Това показва, че дори в съда въпросът не е еднозначен.

В момента казусът остава отворен. Конституционният съд отказа да запълва законодателни празноти, оставяйки топката в полето на народните представители и ВСС. Всичко останало, което чуваме по медиите, е просто опит за подмяна на законността с политическо желание.