Анализ на последните данни от Националния осигурителен институт разкрива неочаквана реалност за българската пенсионна система. Голяма част от хората, които се пенсионират, всъщност не са извървели стандартния професионален път, а са се възползвали от специфични вратички в Кодекса за социално осигуряване, за да напуснат работа по-рано.

Статистиката за изминалата година е красноречива: от над 109 000 новоотпуснати пенсии, впечатляващите 40,1% са на лица на възраст между 50 и 59 години. Това означава, че близо половината от новосъздадените пенсионери не са достигнали общоприетата възраст за пенсиониране, разчитайки на механизми като инвалидност, ранно пенсиониране при специфични условия или трудов стаж в рискови сектори.

Основен двигател на този процес се оказват инвалидните пенсии, които заемат близо 42% от всички нови лични пенсии. Промените в начина, по който се оценява работоспособността – чрез сумиране на тежестта на няколко заболявания едновременно – значително разшириха достъпа до този тип подкрепа. Това води до трайно излизане на хора в активна възраст от пазара на труда.

Не трябва да пренебрегваме и ролята на категориите труд. Служителите в силовите структури, както и заетите в първа и втора категория труд, се ползват с привилегията да се оттеглят от кариерата си много преди останалите. Докато масовият работник се стреми към стандартната възраст, военни и полицаи често слагат край на служебния си път още преди да са навършили 60 години.

Разликите в изчисляването на стажа също създават сериозен дисбаланс. Благодарение на превръщането на стажа при по-тежки условия, служителите в сектори като отбраната и сигурността често трупат фиктивен стаж, достигащ до 52 години. Това директно рефлектира върху крайния размер на месечните им възнаграждения, които надвишават с около 60% тези на хората от трета категория труд.

Всички тези фактори поставят логичен въпрос пред обществото: доколко устойчива е една система, в която правилата са толкова фрагментирани? Настоящият модел не само създава огромни различия в доходите на пенсионерите, но и създава сериозен натиск върху бюджета, поддържайки тенденцията за ранно пенсиониране като масово явление.